Каньонинг

След дълго и трудно пресмятане на числа през седмицата, писане на доклади, изпълнявайки задачи или каквото там правите, не се ли чувствате понякога сякаш се хвърляте от някоя скала? Е, не сте сами. Има дори и име за хората с такива импулси: те се наричат спускачи в каньони.

Каньонингът или спускането в каньони, дисциплина, която е създадена като спорт преди около 15 години от няколко безстрашни търсачи на силни усещания във Франция и Испания, се приема като последния начин за търсачите на реализация, които са под силен стрес да се освободят от напрежението породено от работа или учене - по простата причина, че нищо не изчиства ума по-добре от перспективата да скочиш от ръба на дефиле в басейн с кристално чиста планинска вода, която може да се намира на около 20 метра под краката ти. Налице е, обаче, повече от това в каньонинга: това е истински приключенски спорт, който обхваща дисциплините поход, катерене, плуване и той със сигурност не е за тези със слабо сърце или слаби крайници.

Типичното оборудване за каньонинг се състои от висококачествен неопренов костюм, неопренови чорапи и ръкавици, предпазна каска, снабдена с прикачено фенерче и перфорирана раница специално създадена, за да излиза водата, с която се пълни тя по пътя ви надолу и която много тежи. Също така ще се нуждаете от комплект за първа помощ (за всеки случай) и първокласно оборудване за катерене, включващо въжета и седалка и не на последно място, няколко също толкова приключенски настроени приятели. Защото, ако има едно нещо което каньонингът не е, то това е спорт за самотните вълци. Въпреки, че е трудно да се определи точно, каньонингът основно включва проправяне на път до върха на някое изключително дълго и високо дефиле и после да се спуснете чак до дъното му с най-добрите възможни средства, които обикновено включват комбинация от катерене, скокове ,плъзгане и плуване. Едно нещо обаче то винаги изисква, и то е отдаденост - защото когато веднъж се озовете по средата на някое трудно за преминаване място, често е далеч по-трудно да се обърнеш и да се опиташ да стигнеш до безопасен и равен терен, отколкото да продължиш нататък, въпреки че това може да означава висене от отвесни скали или на пръв поглед безкрайно пълзене по издатина едва 15 сантиметра широка.

За пионерите на каньонинга, в началото то по-скоро е било пътуване на откритията, търсещи интересни клисури и просто опитващи се да намерят път от горе до долу. Оттогава, обаче, много от тези клисури са отворени от професионалните водачи, които са създали безопасни, но все пак интересни, маршрути и също така са оборудвали скалите с клинове за катерене, куки и халки, за които хората могат да се обезопасяват.

Ако мисълта, да прекарате цял ден като се изтощите и измокрите до кости, сама по себе си не ви плаши, първата стъпка към каньонинга е да се преминете обучение от експерт. Опитът ви няма да е толкова драматичен или сензационен както, ако сте на място като Sierra de Guara в Испания, но поне ще имате възможност да разберете, че това не е за вас - или, което е по-вероятно, че то е просто прекрасно.