fbpx

Количката е празна

През 50-те години на миналия век, Дейвид Атенбъроу и филмов екип на ВВС донасят филмов материал с така наречените “земни гмуркачи” от остров Пентекост, Ванату. Млади мъже, които скачат от високи дървени платформи вързани за глезените, като тест за тяхната смелост и възмъжаване. Същата практика, само че в малко по-лек вариант, е съществувала и в централно Мексико – традиция датираща от времената на Ацтеките.

Първите модерни бънджи скокове са направени на 01 Април 1979 год. от 76 метровия мост Clifton Suspension Bridge в Бристоу от Дейвид Кърк, Крис Бейкър, Саймън Килинг, Тим Хънт и Алан Уестън членове на Клуба за опасни спортове към Оксфордския университет. Скоро след това, скачачите били арестувани, но продължили със скоковете в САЩ от мостовете Golden Gate и Royal Gorge, (последният е бил спонсориран и излъчен по американската телевизионна програма “Това е невероятно”) разпространявайки идеята по целия свят. До 1982 год. те вече скачали от кранове и балони с горещ въздух и започнали да комерсиализират идеята.

 


Комерсиалното скачане с бънджи било поставено от новозеландеца А. Дж. Хакет, който направил първия си скок от Greenhithe Bridge в Оукланд през 1986 год. През следващата година Хакет изпълнил серия от скокове от мостове и други места (включително и от Айфеловата кула), което разпалило интереса на хората към този спорт и открил първото в света постоянно място за скокове с бънджи - Kawarau Bridge Bungy в Куинстаун, Южния остров на Нова Зеландия. Хакет си остава един от най-големите оператори в тази сфера, с клонове в няколко държави.


Въпреки вродения страх от скок от голяма височина, от 1980 год. насам са изпълнени няколко милиона такива. Това се дължи на бънджи операторите, строго придържащи се към стандартите и указанията отнасящи се до скока, като двойната осигуровка и проверка преди всеки скок. Както при всеки спорт и тук могат да възникнат контузии и нещастни случаи. Обикновено грешката допускана при случаите с фатален край е използването на прекалено дълго въже. То трябва да е значително по-късо от височината на платформата, от която се скача, за да се подсигури и височина за разтягането му. Когато въжето достигне естествената си дължина, скачача започва или да забавя или да ускорява в зависимост от скоростта на падане.



По материали от Wikipedia